Румънските зверства преди и по време на Първата световна война 1916 г.

Труповете на разстреляните през 1916 г. от румънците българи от село Сребърна, Силистренско.
На заден план е старото училище в селото. Клането в Сребърна е олицетворение на румънските жестокости по време на цялата война за освобождение на Добруджа.

Краят на първия румънски окупационен режим (1913 - 1916) в Добруджа е белязан от масови престъпления на румънската войска спрямо местните българи като кланета, грабежи и отвличания (депортации).
Пред перспективата за водене на военни действия с България, през лятото на 1916 г. румънското правителството предприема една драстична стъпка спрямо мирното българско население в Добруджа.

Проведено е етническо прочистване българи на огромна територия, особено в зоната на бъдещите бойни действия. Между 25 000 и 30 000 души добруджанци, сред които основно са кметове, свещеници, учители, интелектуалци, търговци и земеделци, са отвлечени насилствено и изпратени в концентрационни лагери в Молдова. Там те са настанени в мизерни бордеи и землянки, без елементарни хигиенни условия и здравно обслужване, подложени на системни унижения и тормоз.

Сред отвлечените има дори жени и деца, както и представители на други народности в Добруджа като турци и германци. От студ, глад, болести, изнурителен труд и мъчения загиват около
3/4 от интернираните добруджански българи.

Но това не е всичко. Безсилни да се противопоставят на бойното поле на победоносната българска армия, още в първите дни на войната румънските войски се отдават грабежи и кланета над беззащитното добруджанско население. Избиването на 53-ма невинни добрички граждани в района на жп гарата в града, масовото клане над жителите на село Сребърна, унищожаването и подпалването на село Стожер от залповете на румънската артилерия - всичко това са черни страници от войната в Добруджа.