Лозенградската битка 1912

Лозенградското срещно сражение, довело до овладяването на силната турска крепост Лозенград на 11 октомври 1912г., на 6-я ден от началото на войната.

Героичната българска войска напълно опровергава надменния маршал Фон дер Голц , който заявява, че "тази крепост може да бъде превзета само след 6-месечна обсада, и то от прусаци."
Западната преса, иронизирайки думите на германеца, след сражението дава на българите определението "прусаците на Балканите".

Победата при Лозенград се оказва изключително важна. На първо място тя има изключителен психологически ефект - българската армия постига първа убедителна победа над някогашния си поробител.

От друга страна, планът на българското командване е изпълнен - в български ръце пада едно от най-важните османски укрепления, големи турски формирования са изтласкани на юг, което позволява на армията ни да започне обсадата на другата ключова крепост в региона - тази при Одрин. Неслучайно кореспондентът на английския "Дейли Телеграф" възкликва:
"Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които историята познава".