Битката при Росовити камък

Разказ за битката от книгата на полковник А.Разсуканов "По бойните полета с 8 артилерийсик полк /1915-1918 г./:
"....

Атаката предстоеше за утре 30 т.м. За тая цел, батареята се възползва от моментното дигане на мъглата и простреля своите оръдия по неприятелските окопи, както на "Росовити камък" така и на в."Голаш". Сигнала за настъпление на дружината бил установен силен залпов огън от наша страна.

На 30.ХI., в 8:30 часа преди пладне пада извънредно гъста непрогледна мъгла и забулва целия връх. Дружината виждайки в това едно хубаво закритие, решава да атакува и към 10 часа започва своето настъпление, като дава и установения сигнал. Батареята, макар и сега нищо да не вижда, но стреля вече простреляните окопи със силен и точен огън. Нашите като кози пъплят по тия планински зъбери и гледат да не изтърват връзка помежду си. Противника не подозира тяхното настъление и стреля рядко и разхвърляно, но артилерията засилва своя огън, пехотата вече смело се катери, сухите клони почват да пращят под краката им и сърбите усещат, че балканските мечки стръвници са близко до окопите, затова ги бързо заемат и откриват огън, но късно ... ножовете на балканци лъснаха пред тях, грозно и стремително "ура" се разнесе по цялата дружина и се почна страшно боричкане..

Тъй какато във всички боеве, събите повечето опълченци, достойно пазеха своята граница и проявиха твърде голяма упоритост и твърдост, но нашите са по-силни и в устрема на своето настъпление заемат не само "Росовити камък", но и стигат до в."Голаш" и една част от него заемат."