Битката при Кара Мурад

На 23 октомври 1916 г. при село Кара Мурад, северно от Кюстенджа, частите на българската 1-ва Конна дивизия атакуват руско-румънски войски - т. нар. ''бригада Фримо'' и руската 265-та Оренбургска дружина. Противникът е изцяло разгромен. Генерал Иван Колев записва нова бляскава победа. Чрез изкусна маневра българските кавалеристи обкръжават и пленяват руската 265-та Оренбургска дружина, заедно с командира и едно руско бойно й знаме. Това е бойното знаме на 1-ви батальон от 265-и опълченски Оренбургски полк. На него е изобразен православен кръст и вензела на руския император Николай ІІ. Освен тях и девиз: ''За вярата, царя и Отечеството''.

Знамето, пленено в боя при Кара Мурад е боен трофей на 2-ри конен полк. При пленяването му са се отличили: майор Добрилов, поручик Янакиев, вахмистър Митев и старши подофицер Христов.

В Бюлетин на щаба на армейската група ''Макензен” от 24 октомври 1916 г. пише:
''Преди пладне тя (Конната дивизия) разпръсна при Карамурад руския 265-и опълченски батальон и плени неговия командир”. В Бюлетина е написано: ''Конната дивизия срещна съпротива, отхвърли една румънска бригада, взе знамето на 265-а опълченска дружина и плени 800 войници.''

Всъщност броят на пленниците в боя при Кара Мурад е по-голям. Те са уточнени в донесението на генерал - лейтеннат Иван Колев N 601 от 24 октомври 1916г., което гласи :