9-ти пловдивски полк или как българите станаха човекоядци

Девети пехотен пловдивски полк е формиран в Пловдив под името Девети пеши пловдивски полк с указ №61 от 23 декември 1885 г. Полка съществува до 1945 г. Участва във Войните за национално обединение в състава на 2-ра тракийска пехотна дивизия. През Първата световна война съставът на полка е 5020 човека, като 56 от тях са офицерите. Най-известният командир на полка е подполковник Борис Дрангов, който загива като негов командващ в битката при завоя на река Черна.

В хода на Първата световна война полка си спечелва прозвището "човекоядците" след като участва в разбиването на 17-та колониална френска дивизия. Историята е много любопитна и е следната:

Полка участва в първата битка при Дойран през август 1916 г. Тук сенегалците и другите африканци от 17-та колониална дивизия се бият отчаяно и само неколцина зашеметени с приклади в ръкопашен бой са пленени. Когато българите събират пленниците в колона, за да ги изпратят в тила, се разиграва интересна картина. Сенегалците се скупчват в група. Започват да пищят и плачат. Някои падат на колене и започват да се молят. По същото време белите французи умират от смях.

Учудени, българските офицери питат на френски език френските си колеги какво става. И разбират, че на сенегалците, за да се бият докрай им е обяснено, че срещу тях стоят части, набрани от район в България, където има човекоядци. И че тях ще ги изядат първи, защото негрите в България били деликатес поради пълната им липса.

След като се посмели, българите успяват някак си да успокоят сенегалците. И дори пускат трима от тях да се върнат обратно, за да обяснят на сънародниците си, че българите не ядат човешко месо. Случаят обаче се разчува из редовете на БА и безмилостният армейски хумор лепва на бойците от 9-ти Пловдивски полк прякора "човекоядците".